Премиера на романа "88 август"

Stacks Image 310

Прекрасна премиера в залата на НЧ "Николай Хайтов" в София на новия български роман "88 август" - емоционална, стегната, приятна за всички. Ралица Димитрова просто умее да пише. Прочетете книгата й - става дума за любовна история, но не само. Сюжетът й е зареден с изненади. Рецензент - голямата Маргарита Петкова.

Исторически роман от Мариян Петров

Stacks Image 327

Представяме ви един страхотен исторически роман от Мариян Петров - „Пратеничеството“. Х век. На картата на света има две държави с името България. И докато Дунавска България на цар Симеон I върви с уверени крачки към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас Джилки Сакли, е наясно, че без да се присъедини към някоя от големите религиозни общности на времето, държавата му няма големи шансове да просъществува дълго. Затова изпраща писма до владетеля на Абасидския халифат, халиф Ал-Муктадир, и до византийския император Константин VII Багренородни с молба да му пратят хора, които да му разяснят тънкостите на техните вероизповедания. Пратеникът му до Константинопол обаче е заловен от дунавските българи и цар Симеон I решава да се включи в надпреварата за душата на родствения му народ. Отряд, ръководен от младия и буен боил Храбър и игумена на Плъсковския манастир Тудор Доксов, е натоварен с мисията да стигне до Велики Болгар и да убеди кан Алмас да приеме християнската вяра от български свещеници. В същото време халиф Ал-Муктадир изпраща експедиция, предвождана от велможата Сусан Ар-Руси и известния пътешественик и писател Ахмед ибн Фадлан. Византийският император Константин VII, съветван от тъста си Роман Лакапин, също изпраща делегация, начело с патриция и велик магистър Теодор Дафнопат. Ще стигнат ли трите пратеничества до целта си, кое от тях и по-какъв начин ще привлече кан Алмас към своята вяра и какво ще последва от всичко това? Отговорът на тези и много други въпроси е в тази книга, написана в най-добрите традиции на българската историческа проза в лицето на Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев и Вера Мутафчиева. Освен с увлекателен сюжет и запомнящи се герои, романът впечатлява и със солидна историческа основа. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Роман за млади читатели от Стела Йосифова

Stacks Image 317

Романът за млади читатели „Кралството“ на Стела Йосифова е приказна история, в която се вкопчваш още от първите страници и с нетърпение очакваш следващото приключение, в което ще се впусне смелата и безстрашна девойка Кейтлин. Кралство с жестоки закони, безмилостен крал, сурови присъди за смърт – всичко това прави живота на обикновения човек ад. В този ад попада и Кейтлин. Твърдо решена да опознае този свят и да го промени, тя заживява в него. Нейният бунт й носи само неприятности, но тя стоически ги преодолява и е готова за нова авантюра, за да защити своята кауза. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

От архивите: за Яворов и дейността му в Македония
Излезе в книга пълният разчетен текст на списвания от поета вестник „Свобода или смърт”

Stacks Image 305
Stacks Image 302

В чест на 145 годишнината от рождението на Пейо Яворов излезе факсимилно издание с разчетен текст и коментар на ръкописния вестник „Свобода или смърт!“, списван от поета по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на м. февруари до края на м. април 1903 г. Изданието е на „Книги за всички“.
„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) – „Хайдушки песни“, „Арменци“…
Непосредственият повод за появата на вестника „Свобода или смърт-Бунтовен лист” е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско. В тази връзка изниква спешната необходимост населението да бъде подготвено по всякакъв начин за предстоящото изпитание. На 29 януари 1903 г. събраните дейци на Серски революционен окръг в село Каракьой, Неврокопско, сред които Г. Делчев, Я. Сандански, Д. Гущанов и П. Яворов, обсъждат полученото известие от ЦК Солун.
Става дума за ръкописен вестник, „печатан” е чрез хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев. Съществуват запазени свидетелства и на обикновените хора на Македония, с които е работил „вестникарят” Яворов и този факт е особено ценен. През тридесетте години на 20. век племенникът на Яворов, д-р Найден Найденов обикаля селищата в България, в които живеят македонски бежанци и се среща с тези от тях, които са работили с поета. Така попада на свещеник Стоян Воденичаров от село Ляхово, Демирхисарско, от чиято църква П. Яворов държи известната си „Великденска реч” на 6 април 1903 г. С дядо поп Стоян – вече 80 годишен, но със запазена памет и доста бодър, Н. Найденов разговаря през 1939 г. в село Петрово, Свети Врачко и записва разказа му: „Заедно с Яворов остана и секретарят му Мицо Кирилиев. В село (Ляхово) Яворов престоя цели четири месеца, през всичкото време той пишеше вестници. Мицо ги печаташе на една малка машинка – (хектограф) и със специални куриери ги разпращаше в цели топове из Серския окръг.... В моята памет Яворов е запечатан все замислен и мълчалив, винаги с изцапани ръце и лице от химическия молив, който непрекъснато държеше в ръка.... Когато почиваше от работа, той обичаше да приказва по политиката, по положението на поробеното население.”
Д-р Н. Найденов се среща и с баба Доста, също от с. Ляхово, Демирхисарско. В нейната къща се помещава „печатницата” на „Свобода или смърт”: „Всички българи в село, и мъже и жени знаеха, че у нас се печата вестник и без никой да им каже, зорко следеха да не дойде от невиделица турски аскер. А ако се зададеше, тичаха у дома да съобщят, та да се земат мерки.... Аз по цел ден со все сила бухах стана и пеех на висок глас песни, които гостенина много обичаше, та, ака мине по пътя някой от гъркоманите, да не чуе работата около машината...”
Чрез статиите си във вестника Яворов предоставя на многобройните агитатори на Организацията добре формулирани темите и въпросите, които най-силно вълнуват хората преди готвеното въстание, предлага и отговорите на тези въпроси – образно преставени и умно анализирани и доказани.
Най-известната уводна статия на Пейо К. Яворов от в. „Свобода или смърт” е от великденския извънреден брой № 9 от 6 април 1903 г. Тя е и единствената, за която може да се приеме, че е озаглавена – „Велик-ден” стои непосредствено под „главата” на вестника, на едно ниво с подзаглавието „Бунтовен лист”.
Във „Велик-ден” поетът прави връзката между християнския Великден, празник за хилядите вярващи, и Великия ден за Македония – нейното освобождение, който ще настъпи като празник за хората ú след преживените борби и страдания. На пръв поглед задачата му е неизпълнима, поради противоположността на посланията – „любов” и „освободителна борба” – известно е, че тази борба е свързана с насилие и смърт. Яворов обаче прави свое тълкуване на библейските сюжети - припомня на читителите си за Христос и неговата мъченическа смърт на Голгота, посочва борбата на първите християни и раждането на християнството. Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия: „И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един върх – ний ще го назовем: М а к е д о н и я! Поне така се нарича днес...” Дълги години в българската историопис последното изречение „Поне така се нарича днес...” съзнателно е изрязвано от цитата.
Вестникът на ВМОРО „Свобода или смърт. Бунтовен лист” е с размери 27 / 40 см. Изданието включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника с разчетен текст и коментар. Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на „Свобода или смърт! Бунтовен лист“, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София. Инициатор и вдъхновител на книгата, при това тя да се осъществи на базата на ново разчитане на текста по оригинала на вестника, е проф. Димитрина Нанева – правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина. В началото на 2022 г. проф. Нанева внезапно си отиде от нас. Изданието е в нейна памет.

„Royalteen: Наследникът“ печели младите хора за книгите
Романът вдъхнови Netflix за едноименния филм

Image

Вдъхновени от реални съвременни кралски семейства писателките Анне Гюн Халворшен и Ранди Фюлехауг създадоха напълно ново кралско семейство в романа „Royalteen: Наследникът“, който вдъхнови Netflix за едноименния филм.
Романът излезе на български в издание на „Книги за всички“ (превод на Владимира Старирадева).
„Royalteen: Наследникът“ е мократа мечта на милиони млади хора днес. Затова е напълно разбираемо, че тази книга предизвика издателски войни за купуване на правата за страни като Дания, Германия, Норвегия, Италия и Испания. Двете норвежки писателки са написали роман с тийнейджърски уклон, но същевременно успешен и сред всички възрастови групи.
През последните години изследванията на нагласите на читателската аудитория показаха значително намаляване на четенето във възрастовата група 15-25 години. Младите читатели заявяват, че виждат предимствата на четенето, но в същото време литературата не е достатъчно привлекателна, за да си направят труда да започнат.
Разбира се, няма нищо лошо в тези признания. Интернет епохата със сигурност не е създала идеалната основа за насърчаване на задълбочено четене. Струва си обаче да се запитаме до каква степен литературата някога е била в унисон с младите хора. Но точно това е задачата, която си поставят с тази книга писателките Анне Гюн Халворшен и Ранди Фюлехауг, и двете с опит в популярно списание, както и в литературата.
„Royalteen: Наследникът“ е за 16-годишната Лена и нейната връзка с измисления престолонаследник принц Кале (съкратено от Карл Юхан). Лена се е преместила от Хортен в столицата Осло по причини, които се разкриват постепенно в хода на историята.
В новото си училище, разположено в най-хубавата част на града, тя се озовава до принца, а след това следват драма, емоции, лъжи и предателство. Това е „Gossip Girl“ среща реалната история на днешни престолонаследници.
Книгата е написана в наистина увлекателен стил и освен ако не си ледено студен циник, е невъзможно да не се оставиш да бъдеш запленен от сюжета, за което трябва да бъдат поздравени всички замесени.
„Royalteen: Наследникът“ върши чудеса за насърчаването на любовта към четенето сред младите хора, защото се отнася сериозно към интересите на тийнейджърите и не осъжда прилива на екстравагантни емоции, които са неразделна част от пубертета. Освен това не отхвърля терзанията на тийнейджърите като тривиални и неудобни.
„Royalteen: Наследникът“ е точно този вид печеливш разказ – пълен с препратки към популярната култура и анекдоти, които могат или не могат да се коренят в реалността. И такъв разказ, който отказва да издаде морална присъда над развлекателния елемент в клюките, блясъка и хайлайфа. А книгата е много по-яка от всичко онова, което са прочели днешните млади хора.
Освен това сред всички забавления е скрито ясното послание, че животът никога не е съсипан, дори ако изпаднеш в глупава ситуация. И че е важно да бъдеш себе си, да държиш на себе си според собствените си разбирания, а не на тези около теб.
В рамките на своя жанр „Royalteen: Наследникът“ е наистина добра книга. Защото младите хора не винаги се нуждаят от сериозна литература (каквото и да означава това), а от разказване на истории, които са вълнуващи и забавни. И точно това е, което двете авторки им дават.

Image
Image